Специално тиквички, тиквички патладжани и домати: Съвети за богата реколта!
Тиквичките по много начини са неразделна част не само от италианската, но и от българската кухня, където са станали част от цяла редица любими летни ястия. Сърцата на много градинари в последните години завладя и вкусната тиква Хокайдо, която е много неприхотлива за отглеждане. И трето от всичко хубаво - в нашите географски ширини започва успешно да се отглежда топлолюбивият патладжан.
Тиквите се различават по форма, вкус и размер. Коя ще избереш?
Отглеждането на тикви не е трудно. Тиквите са сред благодарните градински култури, които осигуряват богата реколта с минимум усилия. Необходимо е да се спазват само няколко основни правила. Тиквите се нуждаят от достатъчно хранителни вещества, слънчево местоположение и периодично, но затова пък обилно поливане през летния период. Добре растат както от директна сеитба, така и от предварително отгледани разсад. Те са чувствителни към студ, затова времето за засаждане идва едва от втората половина на май. Когато засадиш растенията на правилно разстояние (според инструкциите на пакета със семена) и поддържаш лехата без плевели, можеш да се радваш на богата реколта.
Ако при мисълта за консумация на тикви вдигаш нос и единственото, което ти идва наум, е не особено любимият тиквен компот, тогава знай, че правиш голяма грешка. Освен типичните тикви с огромни плодове, които не винаги са най-вкусни, си струва да опиташ сортове с по-малки, но пък по-вкусни плодове. Пример може да бъде по-дребната тиква Хокайдо, от която можеш да приготвиш отлични супи, но е чудесна и печена, както и задушена заедно с други видове зеленчуци. Подобно вкусни са и тиквите, наречени мускатни. Сред интересните тикви е и така наречената спагети тиква, чиято мякот след печене се разпада на тънки ленти и може да служи като по-здравословна замяна на обикновените спагети. Ако тиквите не спечелят твоето благоразположение дори след опитване на тези три специалитета, можеш да опиташ още маслена тиква за събиране на семки, или поне някой от декоративните видове, с които през есента можеш да украсиш градината си.
Тиквичките не трябва да липсват в никоя градина
Изискванията на тиквичките за отглеждане са много подобни на тези на тиквите. Във всеки случай те са сред по-неприхотливите зеленчуци. За успешно отглеждане отново е важен достъпът до хранителни вещества, топлина и слънце. Тиквичките се нуждаят от достатъчно място за своя растеж. Някои пълзят по земята, други видове образуват компактен изправен храст. Пълзящите (подобно на тиквите) с удоволствие използват и опора, по която ще се катерят. Поддръжката на лехата и по-късното плевене ще бъдат улеснени от отглеждането върху нетъкан текстил. Тиквичките обичат органични торове и растителни разтвори.
В случая с тиквичките не си струва да се състезавате със съседа за най-големите плодове. Берете тиквичките, когато достигнат дължина максимум 20 см. Младите, незрели плодове са най-вкусни. Растението позволява постепенна беритба, отново и отново завързва нови плодове. Тиквичките са подходящи за топлинна обработка, но в салатите са добри и сурови.
Младите плодове не е необходимо да се белят преди консумация, затова цветните кори ще обогатят ястието и естетически. Можете да избирате различни видове зелени тиквички от тъмните едноцветни до сортове със светли райета. Декоративно изглеждат и вариантите с наситено жълта кора. Можете обаче да опитате и бели тиквички. От гледна точка на формите преобладава традиционната продълговата, но се предлагат и тиквички с кръгли плодове.
Патладжанът има дълъг вегетационен период и обича топлината
За отглеждането на патладжан трябва да се подготвите добре предварително. Патладжанът е растение с дълъг вегетационен период. Затова не можете да се справите без предварително отгледани разсад. Подходящото време за сеитба настъпва от средата на февруари до средата на март. Ако пропуснете този период, ще е по-подходящо по-късно да си набавите разсад от разсадник. На открито в леха у нас е възможно патладжанът да се отглежда успешно само в най-топлите области, в такъв случай засаждайте разсада навън през втората половина на май. В останалите местности можете да засаждате разсада в оранжерия или фолиево вече от април. Спазвайте междуредие около 40 x 40 см.
Не забравяй, че патладжаните изискват още повече топлина от чушките. Избери им напълно слънчево местоположение, защитено от течения. В лехата за отглеждане на патладжани през есента вкопай узряла оборска тор или компост, при засаждането и през целия вегетационен период патладжанът ще оцени приторяване с торове за плодни зеленчуци напр. BIOPON. Патладжаните растат обилно и образуват странични издънки. Препоръчва се да се оставят по-добре само две, но максимум 4 основни издънка и всички останали редовно да се откъсват. На едно растение остави най-много 5 плода. По време на растежа патладжанът ще изисква и редовно поливане.
При избора на семена можеш да избираш от няколко вида, традиционният тъмновиолетов патладжан далеч не е единствената възможност. Съществуват и бели, зелени, светловиолетови или розови сортове, които се различават помежду си и по форма – от яйцевидна през продълговата до кръгла.